Ти ме научи как да прегръщам, ръцете ми са дървени
Как да не бързам, очите са задъхани
Как да се върна? Ти ме научи как да се върна

Как да те чувам по-добре?
Аз съм глупак, не ми е ясно накъде
И питам пак, защо и пътя си отнех?
И само ти ли ще ме разбереш? Оо
Няма никъде да ида, 'щото тебе съм избрал
И дори като ме няма – пак съм с теб, но не със тяло
Бях ли цял? Чисто нов, да
Има ли как пак да дойда?

'Щото, да, да, бягах, всичко ми е по навик
Пак ме няма, ти, ти не ме забравяй
Да, да, бягах, само припомни ми
Как при тебе да се върна

Ти ме научи как да прегръщам, ръцете ми са дървени
Как да не бързам, очите са задъхани
Как да се върна? Ти ме научи как да се върна
Ти ме научи как да прегръщам, ръцете ми са дървени
Как да не бързам, очите са задъхани
Как да се върна? Ти ме научи как да се върна

Колкото пъти да пробвам, пак е спънка, не, не, не
Колкото да се катеря, ти ше бъдеш ли до мене?
Щом съм до теб, значи мога и напред
Не се чуди, тия сълзи са, 'щото в мен топи се леда
Всичко, което мога да виждам, пак е през теб, да
И всичко, което мога да стигна, само недей да
Отнемаш от мен твойто присъствие
Бъди до мен, бъди до мен

Да, да, бягах, всичко ми е по навик
Пак ме няма, ти, ти не ме забравяй
Да, да, бягах, само припомни ми
Как при тебе да се върна

Ти ме научи как да прегръщам, ръцете ми са дървени
Как да не бързам, очите са задъхани
Как да се върна? Ти ме научи как да се върна
Ти ме научи как да прегръщам, ръцете ми са дървени
Как да не бързам, очите са задъхани
Как да се върна? Ти ме научи как да се върна

Ден и нощ, да, нощ и ден аз търся твоето лице
Ден и нощ, да, нощ и ден аз търся твоето лице
Ден и нощ, да, нощ и ден аз търся твоето лице
Ден и нощ, да, нощ и ден аз търся твоето лице